Изживяваме момент, в който все повече осъзнаваме, че изследването на всеки един аспект от човешкия опит трябва да бъде многостранен. Все по-ясно разбираме, че човешкият ум не може да съществува без мозък, но също така не може да съществува без семейни, социални, родови, етнически, расови и др. традиции, че разумът съществува единствено въплътен в тела и култури, а физическият свят е свят, разбираем единствено от биологични и културни същества.
В усилието ни да разберем физическия, биологическия и културния свят, в който съществуваме, все повече откриваме самите себе си и разчитаме все повече на себе си. Светът ще става по-етичен само ако ние желаем да вървим в тази посока. Заложени са на карта нашата отговорност и нашата съдба .
Глобализацията на човешкото съзнание не е нов процес, а нейното развитие води началото от момента, в който човекът започва да се себеосъзнава и проговаря на себеподобните си. Ноосферата еволюира с темповете на всички останали нива на реалност, които отразява и в които участва колективното човешко съзнание. Еволюцията не създава, тя само адаптира. Тя само спомага за по-добрата организация и по-добрата адаптация на човечеството към средата. Човекът е равен на света, в който живее, който той усвоява като собствена действителност. Затова израстването на човечеството се извършва в ритъм на израстването и разширяването на света, в който то живее.
Глобализация на човешкото съзнание /Проблеми, тенденции и аспекти на глобализационните процеси/ Валентина Антонова
