Децата изключения, които стават общо правило

Децата изключения, които стават общо правило

 

Автор Валентина Антонова

Психолог с дългогодишен опит с  нестандартни личности.

 

Всичко започва преди повече от 25 години, когато в Китай учените откриват така наречените свръхспециални деца с парапсихични способности, описани в книгата “Суперпсихичните на Китай” от Пол Донг и Томас Рафил. Изследванията на учените започват с едно дете, което днес е на 32 години и което може да “чете мислите” на всеки човек. По-нататък откриват, че такива деца могат да четат коя да е страница, която им посочат произволно, без да отварят книгата, могат да движат предмети от разстояние и да проявяват други феноменални способности.

Все повече деца се раждат със способности да изграждат имунна защита срещу СПИН, рак и др. , дори ако са се родили с такава клинична картина. Изучават ги все по-задълбочено и откриват, че при тях са активирани 24 кодона /единици генетичен код/, а не само 20 като при обикновените хора. Освен това нетрадиционните изследователски методи показват, че честотните характерисики на тяхното електромагнитно поле са по-различни. В тяхното светлинно излъчване, уловимо с Кирлияновата фотография, преобладава индиговото, което преди това се е срещало в изключителин случаи.

Понятието индигови деца е въведено от Нанси Ан Тап, авторка на книгата “Да разбереш любовта чрез цветовете”, където тя описва своя опит като сензитив, който вижда човешката аура. Когато започва да среща все повече деца с виолетово излъчване на аурата, тя се заема да ги изучава и публикува своите изследвания. Тя описва четири типа индигови деца: 1. Хуманист, 2. Концептуалист, 3. Артист и 4. Междупространствен. По мнението на учените, днес 80 -90 % от новородените са индгови деца.

Много са особеностите на новите деца, които ги отличават от останалите хора. Те са много инелигентни, изненадват с мъдрите си отговори от най-ранна възраст, учат много бързо, самостоятелни са, знаят какво искат и се стремят неотклонно към него. Много креативни са и за тях компютърът е като продължение на техния мозък. Това е така, защото използват едновременно двете мозъчни полукълба и мисловинте процеси не протичат линейно, а полево, т.е. холограмно. Затова тяхната мисъл е по-ясна, по-свеобхватна и бърза. Тяхното мислене надскача ограниченията на причичнно-следствените алгоритми на логиката , защото работи в по-висококо измерение на холографското осъзнаване на действителността.

В емоционален план не позволяват да им се заповядва. Не приемат заплахи, наказания и обвинения. Те сякаш не ги разбират и ги пропускат през себе си, без да ги вземат под внимание. Те са демократи в най-широкия смисълна думата. Приемат всички хора за равни и с право да изкажат мнението си, ако то е искрено и няма за цел да манипулира другите.

При избора на училище или образование, трябва да имате предвид, че детето трябва да се научи как да мисли, а не какво да мисли. Когато му даваме готови знания, все едно му казваме какво да мисли, какво да приема за истина и какво очакваме от него да знае. То иска да му покажем как да открива своята истина. Остарели са вече моделите, според които децата са празни съдини, които трябва да бъдат напълнени с познания и умения. Учителите използват техники за сравняване и омаловажаване на учениците, водени от идеята, че това ще мотивира децата. В такава атмосфера дете, което не се вписва в този модел и не реагира по очаквания начин, се смята за проблематично. Проблемът с тази система е, че децата се научават да извоюват внимание, похвали и задоволяване на искания само в отрицателна форма. Защото възрастните са щедри на упреци, критики и емоционално неодобрение, а много оскъдни по отношение на поощренията, похвалите и сътрудничеството.

Предпочитат други форми на обучение, защото те учат като разсъждават и участват активно в процеса на преподаване, а не със внимание и запаметяване на даденото от учителите познание. Затова им е скучно в училище. Действащата образователна система не може да отговори на техните постоянно нарастващи интереси и възможности. Те се учат на ниво личен опит и не могат просто да зубрят механично или само да слушат урока.

Много хора срещат трудности да общуват с тях, защото подхождат с предубедени разбирания и норми, които децата не споделят. Ако се отнасяме с обич и уважение към тях, те сами ще ни се доверят и ще ни приемат като равни. Защото те са ни изпреварили в развитието си. Те са предвестници на промяната на качеството на живота, емисари на новата парадигма за света, която изисква сериозна еволюционна стъпка в израстването на човешкото съзнание.

Когато са сами сред обикновени деца, индиговите са затворени, необщителни или обратно, стават неспокойни и дори агресивни, но винаги остават неразбрани и нежелани от околните. Когато са със себеподобни те плуват в собствени води. Общуват в повишена динамика на тяло и ум. Около тях като че ли хвърчат искри, независимо че са се залепили за компютъра и не говорят. Ако стоите близо до такова дете, след няколко минути ще почувствате, че ви става горещо или нервно и бързо се отдалечавате. На моменти може да почувствате как детето ви гледа и слуша сякаш сте прозрачни за него и как чете всяка ваша мисъл. И тъй като те вече не са само изключение, а правило в нашия живот, не можем да ги моделираме, за да се впишат сред другите, а цялата наша система, нашия мироглед и ценностна система трябва да се организират по нов начин,за да успеем да вървим в крак с новите поколения хора на бъдещето.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *